В почивните дни покрай 22.09.2011г., етрополското туристическо дружество организира лек поход из Родопи планина. Плана беше за изкачване на връх Голям Перелик ( 2191м. ) най-високият връх в Родопи, както и връх Снежанка.
22.09.- Похода традиционно започна от кафето в Етрополе в 06:30ч. След направен разбор в 07:00ч. всички бяхме се натоварили по колите и тръгнахме за първата цел за деня връх Голям Перелик. От Етрополе бяхме три коли или 14 човека. Преминахме прохода Етрополе-Златица (който от доста години е затворен) и минахме в юга. Планините който ни обграждаха още от там ни приповдигнаха настроението и нямахме търпение да стигнем до хижа Перелик, където щяхме да оставим колите. В 14:00 пристигнахме там, всеки облече кой каквото има раниците на гърба и започнахме изкачването. По пътя срещнахме интересна беседка, която беше направена почти изцяло от естествени необработвани "клони" дори и чешмичката беше каменна, с чучурче от един пробит в центъра клон. Всички се възхищавахме на красотата на природата и как дори и човек не може да сътвори такива изящни форми.
Изкачването беше доста леко, като минавахме през китни полянки, идеални за пикник. Тук там се намираха някакви малки къщички разхвърлени тук там по някой от възвишенията.
Времето беше много променливо. Духаше доста вятър, облаците като пелерина покрива планината, но тук там забягваха и се показваха лъчите на хубавото есенно слънце.
За около час бяхме стигнали до върха. Облаците се бяха престарали и за целия ни петнадесет минутен престой на върха не искаха да се отдръпнат и да позволят на слънцето да огрее нашите усмивки. Въпреки времето настроението беше непоклатимо. Снимахме се, част от групата се подгряха с малко "печеница".
На слизане от върха, слънцето все повече успяваше да се задържи и да измести облаците. Откриха се невероятни гледки които по рано нямаше как да видим.
При пристигането ни при колите, видяхме и хижа Перелик, която по рано беше в мъгла и не можахме добре да огледаме. За жалост там нямаше никой и не можахме да пием по топъл чай, каквато е традицията.
Вече в увеличен състав се отправихме с колите към град Смолян. Поразгледахме града, искахме да влезем в планетариума, но уви работното време беше свършило. Някой хапнаха други се разхождаха из центъра, оказа се че Смолян е много приятно градче. След паузата се насочихме към нашата кайна точка за деня - хижа Смолянски езера.
Там основната група се настани, а ние ентусиастите опънахме две палатки зад хижата, на идеална полянка, която имахме чувството, че специално за това е поддържана. Вечерта, както винаги на хижа всички се събрахме в столовата, запознах се хапване, пийване, приказки и то най-вече за планината, която ни отведе заедно там на това райско местенце. Късно късно се настанихме по палатките и се насочихме към страната на сънищата, където трябваше да съберем сили за един още по изпълнен с емоции ден.
23.09. - в 8:00ч. тръгнахме от хижа Смолянски езера към хижа Студенец, като трябваше да мине през връх Снежанка. Денят започна с едно малко по-стръмно изкачване за набиране на височина, но въпреки това, беше приятно. Из гората се срещаха доста гъби, една от най-атрактивните беше Червената Мухоморка, която е колкото красива толкова и отровна.
Около два часа след тръгването се озовахме на връх Орфееви скали. Никой от групата не знаеше за съществуването му, но една малка табелка ни отведе натам. Това беше едно от най-величествените места на които съм бил. Когато зърнах гледката паднах на колене пред величествеността и красотата на природата. Виждаха се китни покривчета, прелестно красиви възвишения, слолянските езера... а ние сме на ръба на една отвесна скала. Беше уникално!
След като 30 - 40 мин. не можахме да се откъснем от тази красота, трябваше да продължим към връх Снежанка. Час по късно се озовахме там. Кулата се извисяваше величествено, но за жалост кафето което се помещава на горните и етажи от две години не работи.... Много е жалко когато такива места пустеят, а хората имат желание да се докоснат чрез тях до красотата на нашата мила Родина...
Поразходихме се и там след многото изникнали капанчета, повече от гъби. Слизането до хижа Студенец беше малко стръмно, но кратко. При пристигането се опитахме да я зърънем... но уви тя беше в строеж, и се беше превърнала в едно стомано бетонно чудовище, като хотелите които са край нея. От там основната група тръгна към обсерваторията в Рожен, а ние шофьорите с колите ги чакахме там. За два часа пристигнаха на уреченото място. Направихме пауза за обяд и се насочихме към обсерваторията. Там видяхме на най-големият телескоп на балканският полуостров с диаметър на огледалото два метра. Разходихме се по нещо като терасака, която обикаля кулата на обсерваторията. Виждаха се невероятни гледки от Родопите. Един много симпатичен младеж ни обясни много подробно всичко свързано с телескопа и работата му. Добро впечатление ми направи това, че отговаряше на всякакви въпроси. Част от групата останахме да си поговим повече с него и даже, вече беше дошла следващата група.
След поредното изживяване се насочихме към хижа Момчил юнак. Там същите хора пак бяхме на палатки като ги опънахме до едно много хубава пейка с фонтанче до нея.
Вечерта процедурата беше същата като предната, с изключението на това че две от колите решихме на другия ден да отидем да се изкъпем на Бяло море. На милото ми таблетче разгледахме накъде и се насочихме към Лагос, малко градче, а може би и село. Речено сторено.
24.09. - в 06:00ч. тръгнахме от хижата. Спряхме за закуски в Мадан. Там се натъкнахме на нещо интересно, евро знаме и до него джамия. Контраста на обществото.
От там в Златоград, взехме карта на Гърция, пихме по кафе, който нямаше си купи плажни аксесоари, от там границата беше на 4км.
Много тръпнехме да стигнем границата, но на какво се натъкнахме когато това стана? Няколко митничари поправяха една бариера. Спряхме за може би минута, видяха ни личните карти и давай в Гръцко. Проверката беше по-малко от тази като ни спре български катаджия. Пътя из Родопи беше доста тесен, Гръцката част е доста слабо населена в сравнение с българската. Минахме през град Ксанити, той беше първият по-голям град който срещнахме, за жалост не спряхме да го разгледаме а продължихме към Лагос. Може би на километър преди Лагос имаше една борова горичка между морето и пътя. Спряхме там да се приготвим да покорим плажа. Земята там беше покрита със шишарки гиганти, които много интересно как така край морето се завъдили. По навигация бяхме почти до плажа, послушахме я и ни отведе до един плаж, на който бяхме само ние. Оказа се нещо много странно, първите 20-30м. от водата е тиня, а не хубавия златист пясък. Женската част от групата не поиска да влезе, но ние бяхме твърдо решени и влязохме. Странното беше, че след като сме вървели може би километър във водата, тя беше още до глезените.
Поради недоволството на женската аудитория се насочихме към друг плаж, край градчето Фанари. Точно до един къмпинг спряхме колите, почти на плажа. Там плажа беше значително по добър. Няколко часа се пекохме, къпахме и се наслаждавахме на спокойствието. Интересното беше че минаваха доста български коли.
Дойде време за тръгване и плана беше да отидем до град Кавала, да го поразгледаме и тогава да се прибираме. Кавала се оказа едно много приятно градче.
Спряхме точно по центъра до един огромен акведукт. Там се случи най-странното нещо, засякох се с познат, срещата така ме зареди не можеше да ми слезе усмивката от лицето. Той ни посъветва да се качим на кулата която е в една от високите части на града.
Естествено го послушахме и бяхме там цялата група. От кулата се показаха невероятни гледки, на планини китни бели къщички, море, виждаше се и остров Тасос, просто беше невероятно.
Може би час се снимахме и радвахме на прейзажите. Следващата цел беше да намерим банкомат и нещо за хапване, е това в 18:00ч. се оказа малко трудно но все пак успяхме да хапнем по един гръцки дюнер. След похапването беше време да се залавяме за път, защото България е и близо и далеч. В 22:00ч. минахме гръцко-българската граница, като този път митничаря дори не ни и погледна, а видя само документите ни. За два часа и половина бяхме с милата ни столица.
Така завърши едно тридневно приключение с неочакван край. Всички бяхме много положително заредени и готови да посрещнем новата седмица с усмивка и с мисли за следващото начинание.
Толкова е приятно да си сред балкана.Да станеш рано сутрин и д започнеш да се разхождаш. Да чуваш как пеят птичките и да наблюдаваш природата.Толкова е успокояващо и зареждащо.Благодаря ви за красивите снимки.Само още малко времето да се пооправи и съм решила, че отивам из планините които са по край моите села.Гледката,която ви се е разкрила е страхотна.С всичките тези бели къщички,толкова е романтично.
ОтговорИзтриване