Качването до Витоша направихме с колата, като я оставихме до хотел Морени на около 5-10мин. от хижа Алеко (1840м.). От там по една малка пътечка започна нашето изкачване. Избрахме най-дългия, но същевременно най-лек маршрут за върха. Още от първите минати метри, красотата на покритите със сняг камъни, заледените дървета малките пътечки ни очароваха и ни предвещаха един много приятен ден.
Времето беше идеално, слънчево, перфектно за разходка. Въпреки спрените съоръжения и липсата на ски влекове и лифтове, имаше доста ентусиасти които носиха къде сноуборд, къде ски, а даже се намираха и хора с колела.
Хубаво, когато човек е близо до града, където всеки се подминава като пътен знак, а същевремнно е на минути от там и всеки си казва "Здравей" и се чувства някак по-уютно.
С изкачването на метрите времето полека се разваляше, като на около 30-40 минути от върха бяхме навлезли в облаците, където духаше студен вятър и не беше от най-приятните условия за вървене. Гледката беше смрязяваща, всичко беше заледено, замръзнало, там може да си каже човек че времето е спряло.
Изкачването беше на-голяното щастие, достигане на целта. Първата работа беше да се покрием за малко в чайната, където да отдъхнем малко и да съберем сили за пътя навръщане.
Отново първите 30 минути бяха малко неприятни по после се откри прекрасната панорама. Красотата е неописуема, когато видиш далеч, как една пелена от облаци покрива ниските части и само върховете се извисяват и така само засилват своето величие.
Слизането беше много приятно за около час и половина стигнахме до колата. Е имаше хора които имаха и други алтернативи за придвижване, но така живота е по-интересен.
Браво Бате Викторе. Страхотни снимки :)
ОтговорИзтриванеБраво бе, чудно Коледно пътешествие :)
ОтговорИзтриване