Студентският празник е идеалният повод за нещо по-различно от ежедневните забавления. Като последен такъв, трябваше да се отбележи подобаващо. Е с малко закъснение от два дни, но това не е толкова важно.
Първият ден или 09.12.2011г. с колите се качихме на хижа Стражата, намираща се на около 20 км от град Етрополе. Там хижарят Цанко, специално за нас беше запалил печката и ни чакаше с усмивка на лицето. Бяхме само нашата група. Вечерта беше много тиха и спокойна, навън имаше хубава снежна покривка. Времето не беше много студено и идеално за малко нощни снимки.
Е имах компания в снимките, която се държеше благодарение на "огнената" вода.
Ден втори - 10.12.2011г. стегнахме раниците за хижа Момина поляна. Времето ни посрещна с невероятно красив изгрев, изрисувал небето над хижа Кокалското. Знаехме че ни очакват минимум 8 часа път.
Началото беше най-трудно с изкачване на ски пистата над Стражата. След това релефа беше разнообразен но нямаше много големи денивилации за преодоляване.
Снега беше малко, но за сметка на това мокър и добре се справи с измокрянето на обувките на всички ни. Малкият осем часов преход се превърна в още по "малък" 13 часов и
пристигнахме по тъмно.
Още с пристигането започна шоуто. Хижата беше пълна на 100% и така моя милост се озова на земята в спален чувал до една Пернишка печка.. Хижа Момина поляна празнуваше своят 50 годишен юбилей. Имаше около 100 човека и се беше заформил много приятен карнавал. Имаше хора от различни туристически дружества Ловеч, Етрополе и от къде ли още не. Игрите и музиката не спираха и за минута. "Гвоздеят" на програмата бяха преоблечените в най-различни костюми туристи.
И пак имаше време за малко нощни снимки на хубавата хижа и прекрасното небе над нея. Е на края на вечерта си отидох към чувалчето на земята, но въпреки това беше топло и приятно, кога друг път човек ще спи така.
Ден трети - 11.12.2011г. рано, рано в 5:00 часа беше срещата в столовата, да се подкрепим и да тръгваме. От моята група останах само аз, никой не искаше да си причини това отново. Бяхме около пет човека, които щяхме да ги вървим, но този път трябваше да бързаме. Е в 6:00 ч. тръгнахме с малък 30 минутен преход в гората. Когато излязохме от нея, започна една снежна буря, която ни направи бели като снежни човечета.
Изкачихме връх Картала /2035м.нв./ там починахме пет минути и след това си плюхме на петите и тръгнахме бързо бързо. Малко след това излязохме от облака на снежната буря и започна да греее слънце. Времето беше уникално, как за 20 минути може да има буря, след това да грее такова хубаво слъне. Малките облачета допринасяха много за красивите пейзажи, с това как слънчевите лъчи се стрелкат из между тях.
След няколко часа стигнахме хижа Свищиплаз,, на която направихме малка почивка. От там оставаше само да се подсече връх Свищиплаз /1888м.нв./ и за час сме на х. Стражата. Е това бързане доста ни умори, но все пак пристигнахме на мястото с три часа по-малко отколкото предния ден.
Мога да кажа, че това беше доста добър завършек на студенският живот и последно официално празнуване на студентски празник. Пожелавам на всеки да попадне с хубави хора на такова място, да усети духа и приятелското отношение.
Хубава разходка, страхотни емоции. :)
ОтговорИзтриване