Еднодневна разходка край гара Бов - Вазова екопътека - водопад Скакля

     Съботен февруарски ден, слънчево време и приятна компания. Е това е добро начало на деня.

      С влака за Мездра в 07:45ч. тръгнахме към нашата цел, гара Бов. След около час път леко мизерния и попретъпкан влак ни остави на въпросната гара.

         Едно време е била много красива сграда, строена през 1932г. За жалост вече доста поизоставена и все пак от нея лъха духа на малкото планинско селце.

     От самата гара тръгва пътя са село Бов. Изкачва се един сравнително стръмен баир. На първия завой, който е почти обратен продължихме направо за да тръгнем към Вазовата къща. Има маркировка и табели по самия път, така че човек няма как да се обърка.

       Пътя върви покрай река Трескавец. За жалост не можахме да стигнем до самата къща която може би е на 2 часа от пътя, но една отбивка ни заведе до едно малко манастирче свети Архангел Михаил.

        Ако човек не знае че е манастир трудно ще познае, единственото по което се познава е кръста над входа. От местните хора разбрахме че мислят да започнат неговото ново изграждане. Покрай него има доста приятни местенца за пикник, маси за хапване и пийване. Имаше и интересни неща за малко макро снимки.

Пътя от там до гара Бов е не повече от час час и половина, като релефа е много полегат. Има доста мини водопадчета, както и каптажи.

          Когато на обяд искахме да хапнем топла супа, не ни излезе късмета. Единственото място където приготвяха нещо за храна беше бюфета на самата гара, но супа нямаше, а само кебапчета, кюфтета и пържени картофи. Имаше две три заведения, но по скоро бяха кръчми, където местните "пиянки" прекарват вечерите и не предлагаха нищо за хапване.

        Беше доста социалистическо, дори и покривките май не бяха прани от комунизма, но все пак беше някак уютно.

       След хапнатите кебапчета и пържени картофи (единственото което предлагаха, освен бирата), тръгнахме по Вазовата екопътека посока водопад Скакля и лобното място на дядо Йоцо.

         В началото вървяхме по асфалтов път, от където имаше интересна гледка към един скат застроен с къщички и доста терасирани дворове.

          По пътя имаше беседка за почивка, тук там имаше и пейки. Пътеката беше приятна, въпреки че преодоляваше голяма денивелация не беше много стръмна, на места дори имаше и стълби.

          Малко преди водопада има леко уширено място от където се вижда самия той, гледка към Стара планина и лобното място на дядо Йоцо.

          Поради факта че гонихме влак не можехме да продължим до края. На около 15 мин. от това място пътеката води до под самия водопад, но бяхме предупредени да не минаваме от там защото се чупят и падат парчета лед.

         Преди време по тази пътека под стръмните скали е имало възможност да се стигне до с. Заселе, но вече не е била достъпна. От самата гара до горе ни отне може би около два часа.

       Региона на Искърско дефиле е уникално красив, има невероятни места за палатка за пикник или кой каквито предпочитания има. Предполагам, че кога пролетта дойде и се раззелени тази гледка ще е още по-удивителна.