Пропускане към основното съдържание

Странстването на един архитект / Travel architect

Търсене в този блог

Олимп - Докосване до боговете

август 03, 2012

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

Богове Гърция Митикас Олимп

Получаване на връзка
Facebook
Twitter
Pinterest
Имейл
Други приложения

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации

с. Мийковци, махала Ралиновци - Тъга по миналите времена.

Години назад през 1990г. родителите ми са закупили малка къщурка в балканското село Мийковци. Керпичената къща е приютявала не малко гости. Като дете нямаше почивни дни, Коледа, Великден, лятна отпуска да не сме там. Детското ми сърце заобича това място и всеки път когато се завърна там съм с насълзени очи. Къщата се намираше в махала Ралиновци. Тогава тя беше "елита" на селото, там живееха кмета, пощаджийката и магазинерката. Ние бяхме първите чужди хора в това село. Всички с нетърпение очакваха нашето пристигане. Нямаше човек който да не е идвал на по чашка. Масата се слагаше на пътя пред къщата и който мине беше добре дошъл. Тогава коли нямаше, най-много някое друго животно да мине. В първите години през двора минаваха дори и стада диви прасета. От тази табела приключва асфалтовия път в селото, от там нататък е само чакъл водещ до последните три махали в селото. Има един път до там, след махалите започва балкана. Красивият Еленски балкан, полегати склонове

Лудницата и аз или една обиколка из района на Карлуково

След тежък месец без странстване из България и света дойде време за малко разходка в едно от красивите кътчета, изпълнено с много пещери, манастири и още нещо (малко луди хора). Стартирахме в 05:45ч. със среща на централна гара София. Най-ранния влак за Карлуково беше в 6:02ч. с който след 3 часово пътуване достигнахме на метри от лудницата, където се намира гарата. От там има път който е около километър и половина и отвежда до Пещерния дом. Разстоянието е пренебрeжително за туристите, но и за начинаещи не е повече от кратка разходка в парка. За наше нещастие, мъглата още беше забулила скалите на които е "кацнал" пещерния дом. Плана беше ясен и въпреки времето ние го следвахме. От него потеглихме към пещерата Проходна, която е най-известната в региона, заради внушителната и височина от 42 метра. Тя е най-големия пещерен тунел в България. Там е сниман част от филма Време разделно, както и други чужди филми, изнасят се концерти, използвана е и за ритуална зала, при

Велопоход Босилеград - Кюстендил, в търсене на българските корени и още нещо

В скучната сива ежедневна обстановка, мечтите ми винаги витаят и се молят да станат реалност. За мое голямо щастие, съм толкова упорит, че рядко остава неизпълнена мечта. Има само един проблем, след всяка изпълнена мечта се заражда нова и то все по динамична, по екстремна и все по интересна. Така се зароди и тази идея, с колело по чуждите страни. Сърбия? Тя не е толкова чужда, но все пак е добро начало. Месец преди голямото изпитание Ел Камино в разширен вариант, над 2000 км с колело из три държави, много история, хора, ситуации и още повече неизвестни. Идеята беше Кюстендил - Босилеград около 100 км. Благодарение на добрите приятели маршрута беше подбран перфектно. Почти равнинен, симпатични завои, водещи към ГКПП Олтоманци и от там до Босилеград. Тръгването беше след едно много приятно кафе "Kopi Luwak", което се получава от изпражненията на животното Цибет (любимата му храна са кафените зърна), експертите сочат това кафе за най-скъпото кафе в

Предоставено от Blogger