Ден втори от нашата малка майска екскурзия дойде. След почти нощно пътуване от България към Хърватска, минаващо през Загреб и акостиращо пред входа на Плитвичките езера.
Нощувката преди деня на разходката я направихме в едно близко селце, на няколко километра от вход две на езерата. Бяхме резервирали апартамент за 4 ма, за символичната цена от 35 евро.
Апартамента беше на партерно ниво, с голям френски прозорец към заден двор, целия зелен и красив, с масички, люлки и какво ли още не допълващо жиoвписния пейзаж. Закуска на тревата и сутришнат гиманстика в двора, просто бяха задъжителни. Не ни се тръгваше, но това беше само защото не сме очаквали това място да бъде толкова магично. За 10 15 мин. бяхме на входа, нищо не бяхме прочели по рано, а само бяхме чували че е много красиво. Паркирахме колата и зачакахме на опашката за билети, това не беше предвидено, но сигурно час чакахме да се доредим, желаещите бяха много от цял свят, но имаше и доста българи, само 5 автобуса бяха паркирали край нас, а колите ... българската реч си беше нещо нормално. Бяме влезли през вход две. Цената на едневната карта беше 110 куни, а двудневна 180 куни.
Първоначално бяхме малко разочаровани от целия този народ, по едно време даже желанието ми за влизане беше изчезнало, но всичко това се промени, прекрачвайки прага. Метри след входа, пред нас се откри гледката на най-големия водопад /Veliki slab/. Националния парк Плитвички езера е с площ от 294,82 кв.км. той е най-големия в Хърватска. Той е открит пред 1949г. а от 1979г. е в списъка на ЮНЕСКО. Парка е феномен на карстовата хидрография. Феноменалните създания на Плитвичките езера никога не са същите на следващия ден. Над 1267 вида растения, 55 вида орхидеи, 161 вида птици, с две думи богата работа.
В близост до парка има богата гора, пълна с големи биологични разнообразия на растения и животни. От особено значение е Corkova uvala, девствена букова-елова гора, една от най-красивите девствени гори в цяла Европа.
В парка има възможност за вървене, трекинг, плаване с лодка и пътуване с влакче, както и да снимате, карате колело и т.н..
Най-хубавото е това, че в цената е включено всичко. Направено така че да може да обиколиш почти всичко без да обикалящ, като всички това се комбинира с влакче корабче. Първоначално тръгнахме пеш и около 40 мин. вървяхме покрай красивите езера в ниската част Kaluderovac, Gavanovac и Milanovac. От там се стига да едно от най-големите езера Jezero kozjak което прекосихме посредством корабче. Там имаше зона за изчакване, една голяма полянка, кафенета, масички за почивка. Изчакването за корабчето беше отново около 45 мин. По 100 човека се качват в корабче, което идва на 30 мин., но за щастие, идваха по на често. Валя ни малко дъжд докато чакахме, но си беше доста романтично, да гледаш как капките правят балончета във водата. Корабчето взехме от точка Р3. Около 15 мин. трая голямото пътуване, беше доста скучно честно казано, валеше ни малко, но все пак беше забавно. Корабчето акостира на точка Р2. От там тръгнахме нагоре към малкото езерце Burgetti. Уникално екак от всякъде има водопади, езера, растения, чувстваш се като в рая. Пътеките са направени от дървени трупи, което стои много естествено. Дори и пътеката по местата за изчакване на лодките са от наредени дървени кръгчета в земята, няма бетони....
Всичко е много естествено и много чисто, за цялата разхдока, почти цял ден не видяхме нито един боклук, въпреки че нямаше и кошчета за боклук, само може да учим как да ценим красотата, определено хората там имат съзнание. Няма момент в който да не вървиш край вода, уникално е, доста често всичко минава през краката ти. От дъждовете, езерата бяха доста пълни и част от алеите бяха потънали във вода. Усещането да се стича водата под краката ти е уникална. На места, водопадите са толкова близо до пътеките, че водата те пръска. Към края на разходката дъжда си тръгна и остана само слънцето, което още повече направи престоят ни прекрасен. Минахме покрай още няколко езера Gradinsko, Galovac, Vir, Malo Veliko, Batinovac, Okruglejak, Ciginovac и завършихме с голямото Proscansko jezero.
Последната част има доста гористи пътечки. Докато вървяхме по тях, слънчевите лъчи се прокрадваха през короните на дърветата, всичко бе така зелено и прекрасно... нямам думи да го опиша, не ни се искаше да свършва деня, но нямаше как, чакаше ни дълга програма. Стигнахме до ST 3, мястото от където трябваше да вземем влакче до изход 1, там от където бяхме влезли.
Там имаше отново дървените заведения, с пейки, наденички, биричка, кафенца и въобще, на кой каквото му се иска, масово хора си бяха взели храна и хапваха там, пълно беше с усмивки. Влакчето отново беше на 30 мин. но дойде бързо, както всичко беше много чисто. Пътят по който се движихме беше уникален, нямаше мантинела, за да не се вижда отдолу, чудихме се как сме минавали покрай него а не сме го видели, хората всичко са помислили. За 10-15 мин стигнахме до ST 2, където беше и изход две, там не слязохме, само изчакахме да се качат още хора и ни закараха на 10 мин. от изход едно. ST 1 на влакчето беше като скаутски лагер, всичко в дърво, не се отделя по нищо от пейзажа. От там приятната разходка към колата мина покрай една доста уникална пещера, която беше доста дълбока и имаше стълби към едно от езерата. Минутки след това стигнахме края на прекрасния ден.
Коментари
Публикуване на коментар