Nerja - Malaga, малко велосипедно с малки велосипеди

Добро утро. 

Денят започва. 

Вече е осем сутринта, слънчевите лъчи пробиват малките облаци, среднощния дъжд си е заминал и няма и помен от него. Добре че вечерта бяхме стегнали всичко и бяхме прибрали вътре колелата, защото смазването щеше да бъде задължително, а рано сутрин не минсе захващаше с това. 

Приключихме едноседмичен престой в една Finca над Almayate, на около 30 км от Malaga. Доста различно, изпълнено с много динамика преживяване. Започна с пътуване и завърши... пак с пътуване. Емили бе наша домакиня. Много мила жена, германка, живееща от 16 години в Испания, безвъзвратно влюбена в хубавото време (ама то на кого няма да му харесат 300 слънчеви дни годишно и около 20 градуса средна температура). 

Та беше интересно, но приключи, още по интересното предстои, ама не знам и аз какво. Това е част от едно голямо пътуване с неизвестен край. 

Там се запознахме с двойка швейцарци, тръгнали да търсят приятно място за прекарване на зимата.  Той 32 годишен готвач, Николас. Тя,  22 годишна учителка,  Вера.  С колела и китари от Швейцария стигнали до Испания.  Задно бяхме цяла седмица,  много приятно запълвахме вечерите.  Имаше възможност да продължим пътя си заедно,  но така се получи че за момента нашите пътища се разделиха.  Те поеха към свой приятел с друго ранчо, а ние...  Е това е труден въпрос.  

За днес бяхме решили да стигнем до Малага. Сутринта Емили ни натовари на колата и ни закара до Nerja на така наречения Free marker или на български казано битак.  Стегнахме колелата там,  дисаги раници... Доста багаж,  но това беше всичко което имаме. Битака беше интересен имаше интересни неща за винтидж интериор.  На бързо го разгледахме и решихме да поемаме пътя.  Идеята беше да стигнем до Малага,  а там да му мислим. 

Емили ни посъветва да отидем до Balcon de Europa. Там беше и първата почивка 10мин след тръгването ни, наистина мястото си заслужава, има невероятна гледка към морето и едни прекрасни скали. Оградено от палми и красиви перголи. Днес времето определено беше с нас, помагаше ни само да се наслаждаваме.

От там лека полека се насочихме на югозапад към Малага.  От там бяха около 60км.до автогарата,  до където искахме да стигнем.  През целия ден се движехме пи път N340, който криволичеше приятно край морето. Не веднъж спирахме да се наслаждаваме на невероятната комбинация на прекрасно море и невероятни планини. Човек може да го заболи врата... Ако не беше силния вятър,  нямаше да знам къде сме в рая ли или на земята, но той добре ни връща на земята,  даже по баир надолу успяваше да ни връща назад.  Не му се дадохме, но достатъчно ни измори. Като цяло комбинацията на сгъваемо колело, тежки дисаги и силен вятър не е добра, ама какво да се прави, това са рисковете на живото предаване и все пак беше невероятно. 

Всеки един миг сърцата ни крещяха от удоволствие,  красотата е неописуема. Не знам до колко няколко снимки могат да помогнат да се докосне човек до това, но пожелавам на всеки да се разходи в този регион.  Земята е райско кътче и трябва да го ценим.

Пътя ни мина през Almayate и Torre del Mar както и още няколко малки селца. Малко се почувствахме като в Истанбул като на няколко пъти край пътя продаваха печени кестени, е не можахме да се сдържим,  три пъти посетихме една сергия. Като цяло архитектурата не е много добра...  Много нагъчкани къщички една в друга,  няма въздух, няма зеленина, ама явно така им харесва на Испанците. Е по-зле е от България наистина, но какво да се прави.  Имат много къмпинги, за което им завиждам.  Дано някой ден и при нас да се развие този вид туризъм, сега имаме няколко, но те станаха толкова комерсиални....

Та..  Стигнахме до Малага около 18часа. Доста бавно се нижеха километрите,  ама има си и трудности по пътя, нашето малко Камино. С влизането в Малага карахме малко в насрещното,  за да излезем на крайбрежната алея,  очарован съм, над 10км. Карахме по нея.  Доста приятно,  малки ресторантчета,  много тапаси,  лодки пълни със запалени дървени въглища чакащи мръвките...  И хората,  които май май не се различават от овцете.  Звъниш със звънеца, а те стоят ли стоят,  ама защо да се мърдат... Добре че беше красиво, а и на разходка сме тръгнали.  Залеза който ни посрещна, не мога да го опиша.  Малки прекрасни жълто-червеникави облачета, слънцето криещо се зад един хълм,  който е на няколко километра от нас, разделящ ни от прекрасното средиземно море.  А тези стрелкащи се слънчеви лъчи...  Просто затаихме дъх и се наслаждавахме.  Алеята става още по красива покрай пристанището. Няколко круизни кораба чакаха своите пасажери,  много хора щъкащи между палмите,  красота,  дискретни лампи осветяващи тук там. Точнон  19ч. както беше по план пристигнахме на автогарата. Бяхме писали на нашите нови дружки, швейцарците в 19ч. среща на първи перон,  те не отговориха,  но се надявахме да дойдат...  Чакахме до 19:30ч., но тях ги нямше..  Стана ни малко тъжно,  но те са хора които не обичат точните часове, няма план, няма график. Завиждам им малко, ама малко.  От автогарата скочихме отсреща в жп гарата Maria Zambrano, най-чистата гара която няколкога съм виждал.  Трябваше да си купим сим карта с интернет,  да намерим безжичен интернет и да видим какво ще правим.  Седнахме вътре на кафе,  защото само това беше отворено, все пак е испания, неделя... Но интернет имаше(за щастие),  защото иначе щяхме да спим на гарата.

Веднага се възползвах от хубавите нови технологии и отворих booking.com най-добрият ми приятел на път.  На 10 тата минута бях резервирал нощувка,  само на един километър от гарата, Nomadas hostel се оказа много приятно местенце, 25 евро за двойна стая, към това получавахме и закуска. Та така, купихме малко храна, настанихме се, взехме по душ и така приключи днешния ден на колела. Няколко часа рових да видя на къде да поемам утре... но не можахме да го решим, дали към Мароко за няколко дни ,  дали към Sevilla, дали към Granada, а може би Barcelona,  ами надявам се утре да решим, хората казват,  утрото е по мъдро от сутринта. По този повод, лека нощ от слънчева Малага. 

P. S.  Това са пътеписи на път,  написани на крак докато не знам къде, как и защо сме, извинявам се ако има допуснати грешки и неточности, ще се старая да ги отстранявам бързо, както и снимките, къде с телефон, къде с таблет, къде на лента, но това е да си пътуващ архитект!