Един прекрасен априлски ден... и така нататък, пътя ни откара до един Рай, ограден от вода - Монемвасия / Гърция/. Това беше част от пет дневна екскурзия из Пелопонес, най-южната част на Гърция.
Историята за екскурзията няма да бъде по хронологичен ред, а по реда на 10 степенната скала за уникалност. Монемвасия е с оценка 11.
Не ми се искаше да описвам и такива неща, но с цел все повече хора да видят това райско място, ще го направя.
Местоположение: На по-малко от 100км. от Спарта, разположен в Пелопонес.
История: Малък средновековен град, полуостров / за мен си е направо остров, но да не изпадаме в подробности /, някога е контролирал морските брегове между средновековна Западна Европа и Леванта,
Стига толкова със сухата теория, дойде време да се впуснем в разходката, да усетим пролетния морски бриз, да бъдем част от историята и бъдещето, част от водата.
По малки пътища от Триполи / там бяхме отседнали и това не е в Либия,а в Пелопонес/ след около два часа и половина достигнахме Монемвасия. Отдалеч се вижда като една огромна скала, над нея кацнала една църква, оградена с доста стени.
Връзката с населеното място бе като изкуствено създадена дига, на която е кацнал един път. Паркирахме на самия полуостров, малко преди входа.
Явно в този ден имаше някакви събитие, защото ни посрещнаха много хора, официално облечени, даже имаше и оркестър и няколко свещеника. За щастие туристи почти нямаше, имаше няколко французи и американци.
Това човек да пътува в работен ден е най-голямото щастие, няма по прекрасно нещо от това да няма туристи / нищо че и ние сме такива /. Накрая на асфалтовия път, беше портата за влизане в градчето, прекрачвайки прага, влязохме в друг свят, без автомобили, тесни калдаръмени улички, някои от които колко да се разминат двама души, малки дворчета, доста църкви.
Много от къщите биват възстановявани и то доста качествено.
За разлика от повечето места на които реставрацията унищожава историята / както става в Акропола в Атина /, тук всичко е все едно човек е в средновековието, помислили са за всеки детайл. За час и половина човек може да обиколи почти всички улички / което мисля, че направихме /.
Криволичещите улички водещи до затънтени дворчета, над които има по дърво, под прошарената сянка маса с няколко стола, енергията и романтиката на това място е уникална.
Много от къщите са превърнати в хотелчета, но от никъде не се натрапват табели и т.н. /определено ще има следващо посещение и ще спим в някое от реставрираните хотелчета.
След час ходене пригладняхме и стигнахме до едно ресторантче To Komoni /което силно препоръчвам/, на една тераса, от страни прекрасна църква и малко площадче, насреща прекрасното тюркоазено море лека напенили вълни, а зад нас огромно възвишение и криволичеща пътечка за нагоре.
Похапнахме много приятно пихме по кафе и беше време да продължим. Искахме да се качим до църквата на върха да видим гледката от там, но за жалост беше прекъснат достъпа, защото реставрират стената и самата църва. Качихме се донякъде и видяхме цялото градче отгоре, по снимки намерихме прилика със Санторини /надява се скоро да пусна статия и от там/.
Прекараните няколко часа в Монемвасия се запечатаха доста дълбоко в нас, усещането, енергията която излъчва това място, Пожелавам на всеки да посети това кътче и да вкуси парченце от историята.
Коментари
Публикуване на коментар