Това е първата история, свързана с новия член на нашето семейство, Кемпера. Доста време си мечтая за това, да пътувам, да пиша и да снимам на всякакви места, колкото по-диви, толкова по-добре. Идеята на това пътуване беше коренно различна от крайния резултат, за добро, за лошо, това е положението. Целта беше да направим първото пътуване с кемпера до Жеравна.
Още от началото започнаха промените в маршрута, за по-пряко към Жеравна, трябваше да минем през Априлци (никак не беше лошо обикалянето, сами ще се убедите в това). Пътя до Априлци беше приказен, бавно, но славно с 60км. в час. В интерес на истината в началото запознах да карам по-бързо, но нашия приятел на достолепна възраст не му се понрави и показа зъби и нокти. В този момент не бях разбрал каква добра услуга ни прави. До сега не ми се беше случвало да пътувам с 60км в час. Повечето от Вас сигурно ще си кажат, че е лудост, може и да е така, всичко е въпрос на гледна точка. Това да се движеш бавно, да не мислиш как да изпревариш поредния камион, да търсиш магистралата, да гледаш да стигнеш от точка А до точка Б, възможно най-бързо... Чара не винаги е в това да достигнеш крайната цел, истината е в пътят до нея.
Не знам за колко време но пристигнахме в Априлци по обяд и какво друго да направим в прекрасното слънчево време, освен да намерим прекрасно място за обяд с хубава гледка към Стара планина. Между кварталите Ново село и Острец, намерихме една чешма, и точно от другата страна на пътя беше нашето място. Извадихме масата със столчетата, спретнахме си супичка и салата. Това бе едно от най-вкусните обяди.
Час два по-късно се отправихме посока Донино / Габровско/ където бе планувана първа нощувка. Минахме по най-бавният маршрут според "Google", но най-приказен. Нощувката не беше в кемпера, но разполагахме с къща и решихме да се възползваме.
Час два по-късно се отправихме посока Донино / Габровско/ където бе планувана първа нощувка. Минахме по най-бавният маршрут според "Google", но най-приказен. Нощувката не беше в кемпера, но разполагахме с къща и решихме да се възползваме.
На следващата сутрин планувахме преминаване на Стара планина, на път за Жеравна. Планът беше да минем пред прохода Твърдица-Елена. Минахме през Габрово за мекици, та от там решихме, че не ни се връща до Дряново, за да поемем към Елена и тръгнахме през прохода Шипка. Бях притеснен за нашия стар приятел, но той се справи блестящо. Минахме през Твърдица за обяд и късен следобед завършихме деня в Жеравна. Отново ни бяха приготвили стая, така че пак не можахме да направим първата нощувка в кемпера.
Събота сутрин, кафе на пясък, сладък салам. Разходка из малките каладаръмени улички и насладата от прекрасното време. Снимките сами ще довършат историята. Завършихме деня с богата софра, обикаляме на църквата и вкусно агнешко.
Неделя, Великден. Сутрешното кафе бе гарнирано с борене с яйца, козунак и кафе. От тук плановете тръгнаха в друга посока. Първоначалния план беше обратно към София, но се наложи да пътуваме за Каварна, ей го къде е. Натоварихме катуна и летейки с 60км в час отпътувахме около обяд. Километрите не бяха много, но ние си ги увеличихме леко. Минахме прохода Котел-Омуртаг и от там до Велики Преслав. Разгледахме част от руините, една стара църква. Починахме малко под сянката на големите дървета и продължихме пътя си.
Надвечер вече бяхме в Каварна, поредната вечер която спахме далече от нашият приятел.
Надвечер вече бяхме в Каварна, поредната вечер която спахме далече от нашият приятел.
На вторият ден от Великден си направихме разходка до морето. Каварна е на 3км от плажа. Перфектната разходка, гарнирана с порция миди. Празния плаж, залязващото слънце... всичко те кара да мечтаеш и да не искаш да мръднеш от там, да се потопиш в хоризонта.
Следващите два дни ще ги пропусна, просто понякога има и моменти, за които човек не трябва да разказва.
Сряда по обед дойде време да тръгнем в посока вкъщи. Естествено пак не по план, наложи се да минем през Априлци отново. Времето през целия път до там беше дъждовно. Тази вечер бяхме твърдо решени, като последна вечер от пътешествието да спим където съдбата ни отведе. Реших да карам до късно и около 12 през нощта приключихме с карането, отново на мястото където направихме приказния обяд. Всичко беше като в приказките, ромолящия дъжд, се сипе нежно по покрива и те кара да мечтаеш. Това бе перфектното начало на съвместния ни живот с Кемпи. Сутринта се събудихме с гледка към Стара планина с натисналите я отгоре облаци. От там поехме към Етрополе на гости на чичо Марин. Пихме традиционното кафе при Тошко, хапнахме и дойде време да си ходим, като последна спирка бе вкъщи. Понеже не ни се караше по магистрала, решихме да минем през прохода Етрополе-Златица, който е винаги затворен. Странно ни гледаха за решението, но най-важното е човек да следва сърцето си.
Тръгнахме и бавно нагоре с 20 - 30 км. пълзяхме стремглаво към билото. На места пътя го нямаше, имаше рекички, Асфалтът бе прояден от бурните води на реката край пътя. Гората бе толкова прекрасно зелена, на всеки завой водопад се спускаше бурно в обратна на нашата посока. Облаците даваха невероятен контраст на картинката. С всеки метър все повече се радвах за решението да купим стар кемпер, който не може да се движи много бързо.
Тръгнахме и бавно нагоре с 20 - 30 км. пълзяхме стремглаво към билото. На места пътя го нямаше, имаше рекички, Асфалтът бе прояден от бурните води на реката край пътя. Гората бе толкова прекрасно зелена, на всеки завой водопад се спускаше бурно в обратна на нашата посока. Облаците даваха невероятен контраст на картинката. С всеки метър все повече се радвах за решението да купим стар кемпер, който не може да се движи много бързо.
Два часа по-късно вече си бяхме вкъщи, но някак си душата ми все още бе по пътя. Оказа се много интересно преживяване това да навъртиш 1500км. с 60км в час, минавайки три пъти балкана, докосвайки морето... Мечтайте, защото мечтите Ви подтикват да живеете!
Коментари
Публикуване на коментар