23.02.2018г.Namaqualand – Gariep (Orange) River, Day 2
Сутрешното ставане беше около 5:30ч. време за душ и сгъване на палатка преди закуската в 6:30ч. Банята беше по-хубава от всички къмпинги на които съм бил до сега, чиста, с предверие пред всяка кабина , просто удобно. Сгънахме набързо палатката и започнахме да помагаме на другите. Екипната работа в такива пътувания е много важна. Имаше условие докато всички не са прибрали палатките да не започва закуската. Със задружни усилия всичко беше прибрано точно на време. Закуската бе овесени ядки, корнфлейкс, мляко, хляб и фъстъчено масло. Тази сутрин бях много благодарен за това че си взех ръчната кафе машина. По време на закуска нашият готвач готвеше обяда. След като приключихме задружно измихме съдовете. Всеки се включваше с нещо, прибрахме столовете в камиона, провизиите и тръгнахме на път. Днешния ден имахме най-дългото пътуване, около 600км. Днес ще достигнем границата с Намибия.
Много е интересно всичко по пътя, представата ми за Африка бе малко по различна. Имаше огромни обработваеми масиви с какви ли не култури. Имаше големи лозови масиви, ниви с домати и какво ли още не. С навлизането по към вътрешността малко се промени пейзажа и пустинята започна да напомня за себе си. Намаляваха обработваемите земи и все повече беше камъни и пясък. Инфраструктурата бе уникална, нямаше такова положение като разбит път, дори и дупки. Цялото протежение на пътя бе оградено за да не влизат животни на пътя предполагам. На една спирка по път се засякохме с друг камион който идваше от Лондон до Кейптаун, не съм проверил все още какъв е точно маршрута, но това звучи велико, 21 седмици. Нашият шофьор е карал камион за същата фирма и слезе да се поздравят. От бензиностанция по пътя си купих лепенка за колата от южна Африка, а когато шофьора видя ми подари и от Кения. В 12:30 спряхме на крайпътен обяд. Някак вече всеки знаеш какво да прави, изкарахме масите, столовете, нашият готвач Стенли раздаде задачи. Няколко минути по късно всички обядвахме. Днес в менюто бе паста със зеленчуци и салата с домати, краставици, айсберг и пипер. Доста вкусно се беше получило. Много важно и задължително бе миенето на ръце преди обяд, в два лигена вода, всеки взема от единия сапунисва се и взема от другия за изплакване. Док /нашият шофьор/ винаги хапва с ръце. Може би час след обяда спряхме в град Спрингбок за последни покупки преди да напуснем Южна Африка. Там половината група заедно пихме на кафе на една пейка, поради липсата на заведение, но беше приятно, групата е супер.
В 16:30ч. пристигнахме в къмпинг Fiddlers Creek Campsite http://www.bushwhacked.co.za . Километрите за деня бяха 554км.
Отбивката за него от главния път беше няколко метра преди границата с Намибия. От отклонението около 20км. се движихме по път без асфалт. Гледката беше доста интересна, от едната страна беше река Гариеп, а от другата пустиня, малко след това влязохме в каньона.
Къмпинга беше ограден с ограда с ток, очевидно тук имат проблеми с престъпността. Къмпинга беше на самата река и имаше възможност за къпане. Първата ни работа беше отново да опънем палатките и да се подготвим за вечерта. Най-интересното са разговорите с всички, всеки има своя история, всеки е преживял и пътувал на много места и в Африка и по света. Забавно е да чуеш историята на момиче което разказва история как с други пет момичета са карали до Мозамбик и са заседнали в пясъка по средата на нищото, без гпс сигнал без телефон, определно живота може да бъде много интересен и много зависи как си го направиш.
Разговорите са уникални, как с всеки намираш тема, как успявате дори и на чужд език да си предадете емоциите които сте преживели. С Тино и Диптар /Индонезия, Австралия/ си направихме малка фотосесия, определно тъмнокожите модели са доста интересни за снимане.
Нашият водач ни показа как да запалим огън с пръчка в подготовка на лагерния огън. Някои отидоха да се къпят, чудих се какво да правя, гледах ги, снимах и реших че сега е момента, обух банския и скочих в река Гариеп. Виждате беше вълшебна. Много топла и приятна. Половин час си плувахме между Южна Африка и Намибия. Малко по късно взехме апаратите да чакаме залеза на реката, за жалост не беше много впечатляващо. Поговорихме си за камери с Франшоа /ЮАР/, Лиди /Белгия/ и Тино /Зимбабве/. От там се запътихме на вечерята. В 19:30 бяха ни приготвили пържоли, със зеленчуци, задушени картофи и някакъв сос. Хляба го бяха стоплили с кашкавал във фолио на лагерния огън. Беше много приятна вечеря с много разговори, шеги, смях. След вечеря си подоговохме с Дог /Замбия/, нашият водач и ни показва снимки на семейството си. Дъщеря ми беше на 18 години и имаше три деца. След това част от групата отидохме в бара да пием по нещо. Бяхме малка групичка от пет шест човека. Момчето от индонезия, което живее в Австрия ни втрещи. Обиколил е над 70 държави. Последното му пътуване е било от Австралия до Лос Анджелис, след това до Лондон от там Исландия, Милан, Тимишоара след това вече му изгубих дирите. Разказа че се е записал за тура деня преди да тръгнем, просто се е чудил какво да прави следващите две три седмици... Понякога си мислиш ти къде си в цялата картина, но щастието да се запознаеш с такива хора е уникално, всеки е като малка енциклопедия със своята история. В 22:30 бяхме в леглата.
Day 2 - Namaqualand – Gariep (Orange) River
Namaqualand presents us with our first experience of the Desert vistas that will accompany us in the days ahead. We continue our journey north and after a short stop for supplies in Springbok, travel to our camp on the banks of the Orange River. If you are fortunate enough to be travelling in the spring months (July to September) you may encounter the wild flowers that have made this region famous. No matter the time of year though, the strange desert vistas offer a unique backdrop to this days travel.
Accommodation Fiddlers Creek Campsite http://www.bushwhacked.co.za
Facilities Campsite with Shared Ablutions
Please visit the website of the accommodation provider for a full list of the facilities offered.
Route Citrusdal to Vioolsdrift
Included Highlight Spring Wild Flowers (Seasonal July – September)
Сутрешното ставане беше около 5:30ч. време за душ и сгъване на палатка преди закуската в 6:30ч. Банята беше по-хубава от всички къмпинги на които съм бил до сега, чиста, с предверие пред всяка кабина , просто удобно. Сгънахме набързо палатката и започнахме да помагаме на другите. Екипната работа в такива пътувания е много важна. Имаше условие докато всички не са прибрали палатките да не започва закуската. Със задружни усилия всичко беше прибрано точно на време. Закуската бе овесени ядки, корнфлейкс, мляко, хляб и фъстъчено масло. Тази сутрин бях много благодарен за това че си взех ръчната кафе машина. По време на закуска нашият готвач готвеше обяда. След като приключихме задружно измихме съдовете. Всеки се включваше с нещо, прибрахме столовете в камиона, провизиите и тръгнахме на път. Днешния ден имахме най-дългото пътуване, около 600км. Днес ще достигнем границата с Намибия.
Много е интересно всичко по пътя, представата ми за Африка бе малко по различна. Имаше огромни обработваеми масиви с какви ли не култури. Имаше големи лозови масиви, ниви с домати и какво ли още не. С навлизането по към вътрешността малко се промени пейзажа и пустинята започна да напомня за себе си. Намаляваха обработваемите земи и все повече беше камъни и пясък. Инфраструктурата бе уникална, нямаше такова положение като разбит път, дори и дупки. Цялото протежение на пътя бе оградено за да не влизат животни на пътя предполагам. На една спирка по път се засякохме с друг камион който идваше от Лондон до Кейптаун, не съм проверил все още какъв е точно маршрута, но това звучи велико, 21 седмици. Нашият шофьор е карал камион за същата фирма и слезе да се поздравят. От бензиностанция по пътя си купих лепенка за колата от южна Африка, а когато шофьора видя ми подари и от Кения. В 12:30 спряхме на крайпътен обяд. Някак вече всеки знаеш какво да прави, изкарахме масите, столовете, нашият готвач Стенли раздаде задачи. Няколко минути по късно всички обядвахме. Днес в менюто бе паста със зеленчуци и салата с домати, краставици, айсберг и пипер. Доста вкусно се беше получило. Много важно и задължително бе миенето на ръце преди обяд, в два лигена вода, всеки взема от единия сапунисва се и взема от другия за изплакване. Док /нашият шофьор/ винаги хапва с ръце. Може би час след обяда спряхме в град Спрингбок за последни покупки преди да напуснем Южна Африка. Там половината група заедно пихме на кафе на една пейка, поради липсата на заведение, но беше приятно, групата е супер.
В 16:30ч. пристигнахме в къмпинг Fiddlers Creek Campsite http://www.bushwhacked.co.za . Километрите за деня бяха 554км.
Отбивката за него от главния път беше няколко метра преди границата с Намибия. От отклонението около 20км. се движихме по път без асфалт. Гледката беше доста интересна, от едната страна беше река Гариеп, а от другата пустиня, малко след това влязохме в каньона.
Къмпинга беше ограден с ограда с ток, очевидно тук имат проблеми с престъпността. Къмпинга беше на самата река и имаше възможност за къпане. Първата ни работа беше отново да опънем палатките и да се подготвим за вечерта. Най-интересното са разговорите с всички, всеки има своя история, всеки е преживял и пътувал на много места и в Африка и по света. Забавно е да чуеш историята на момиче което разказва история как с други пет момичета са карали до Мозамбик и са заседнали в пясъка по средата на нищото, без гпс сигнал без телефон, определно живота може да бъде много интересен и много зависи как си го направиш.
Разговорите са уникални, как с всеки намираш тема, как успявате дори и на чужд език да си предадете емоциите които сте преживели. С Тино и Диптар /Индонезия, Австралия/ си направихме малка фотосесия, определно тъмнокожите модели са доста интересни за снимане.
Нашият водач ни показа как да запалим огън с пръчка в подготовка на лагерния огън. Някои отидоха да се къпят, чудих се какво да правя, гледах ги, снимах и реших че сега е момента, обух банския и скочих в река Гариеп. Виждате беше вълшебна. Много топла и приятна. Половин час си плувахме между Южна Африка и Намибия. Малко по късно взехме апаратите да чакаме залеза на реката, за жалост не беше много впечатляващо. Поговорихме си за камери с Франшоа /ЮАР/, Лиди /Белгия/ и Тино /Зимбабве/. От там се запътихме на вечерята. В 19:30 бяха ни приготвили пържоли, със зеленчуци, задушени картофи и някакъв сос. Хляба го бяха стоплили с кашкавал във фолио на лагерния огън. Беше много приятна вечеря с много разговори, шеги, смях. След вечеря си подоговохме с Дог /Замбия/, нашият водач и ни показва снимки на семейството си. Дъщеря ми беше на 18 години и имаше три деца. След това част от групата отидохме в бара да пием по нещо. Бяхме малка групичка от пет шест човека. Момчето от индонезия, което живее в Австрия ни втрещи. Обиколил е над 70 държави. Последното му пътуване е било от Австралия до Лос Анджелис, след това до Лондон от там Исландия, Милан, Тимишоара след това вече му изгубих дирите. Разказа че се е записал за тура деня преди да тръгнем, просто се е чудил какво да прави следващите две три седмици... Понякога си мислиш ти къде си в цялата картина, но щастието да се запознаеш с такива хора е уникално, всеки е като малка енциклопедия със своята история. В 22:30 бяхме в леглата.
Day 2 - Namaqualand – Gariep (Orange) River
Namaqualand presents us with our first experience of the Desert vistas that will accompany us in the days ahead. We continue our journey north and after a short stop for supplies in Springbok, travel to our camp on the banks of the Orange River. If you are fortunate enough to be travelling in the spring months (July to September) you may encounter the wild flowers that have made this region famous. No matter the time of year though, the strange desert vistas offer a unique backdrop to this days travel.
Accommodation Fiddlers Creek Campsite http://www.bushwhacked.co.za
Facilities Campsite with Shared Ablutions
Please visit the website of the accommodation provider for a full list of the facilities offered.
Route Citrusdal to Vioolsdrift
Included Highlight Spring Wild Flowers (Seasonal July – September)
Коментари
Публикуване на коментар