Из дните на извънредно положение, за хляб до Съботковци

Тези дни, из България е странно и неясно. За щастие имаме място в Балкана и решихме да откараме тези странни дни тук. Нашето село се казва Кметовци, намира се недалеч от Боженци, Трявна, Габрово и др.

В наше село магазин няма, най-близкият е в село Съботковци, следващия е в Село Копчелиите, но то е по далеч. Та в днешния ден реших да се разходя до Съботковци и да купя един хляб. Скочих на колелото и газ. На около три километра се намира магазина от нашето място. Преди доста години бях ходил в Съботковци, така като се замисля бяха около четиринадесет години. Забравил съм всичко, единствено помня къщата за гости, чието име видях на табелата на влизане в селото, Дом Пъстрина.

Карах из селото търсейки магазин, първото което ми направи впечатление беше един стар и за жалост доста изоставен мост, спрях се да го снимам, имаше и табела, кой и кога го е построил. По нагоре по пътя срещнах още две двойки също правейки си разходка до магазина. Стигнах до надписа Дюкян. Там имаше звънец, за да излезе магазинер. Показа се симпатична баба, така и не разбрах името, но ни се зарадва. Покани ни да влезем и каза: “Я седнете сега малко да си поговорим, а после ще ви дам каквото искате”.

Разказа ни за църквата в селото, която е една от най големите в Габровско. Строена от уста Минчо, ученик на Кольо Фичето, който е участвал и в строежа на църквата в Соколовския манастир и катедралата във Варна.

Ситуацията която в момента се разразява е точно връщане към миналото, колкото и клиширано да звучи. Хората са доста по благи, усмихват се, спокойствие струи от лицата им. Липсва припряното изкупуване на магазините в големите градове, някак тук знаеш, че “младата” баба, както тя се нарече, утре ще е пак так, всичко ще е същото, но единствения въпрос ще е до кога.... един ден, въпреки, че не я познавам и съм ходил до там веднъж ще ми липсва, както и надписа Дюкян.

Въпреки всичко което се случва е хубаво да извличаме позитивите от всяка ситуация, както се казва, когато живота ти даде лимони, направи си лимонада, та и ние така, багажа на кемпера, колелата и в гората, на двор и на въздух, малко физическа и психическа изолация от всичко, понякога това е много полезно и отрезвяващо. Надявам се всички си вземем поука и станем по добри хора. Живота е прекрасен, наслаждавайте му се!