Разбоишки манастир "Въведение Богородично" - Тъжната съдба на един народ...

     Един съботен мартенски ден.Времето беше превъзходно и нямаше как да се пропусне разходка до място на което да се порадваме на може би първите слънчеви лъчи за тази година. Този път дестинацията беше уникална, но за жалост не много известна и рядко посещавана. Ставаше дума за Разбоишки скален манастир. Място изпълнено с много история, събрало съдбите на доста хора.    

       Манастирът се намира на около 60км. от София. Има няколко варианта за стигане до него. Ние избрахме да минем през село Калотина, от там на около 7км. по криволичещи пътчета, стигнахме до село в което оставихме колата, но табела с име не видях. Пътя минава покрай село Беренде Извор. Навигацията ни отведе до там, без нея трудно щяхме да се ориентираме понеже има две три отклонения, по които ако не знае човек няма как да се отклони в правилната посока. Оставихме колата до последните къщи на въпростното неизвестно село, поради простата причина, че асфалта свърши. Имаше черен път, по който може да се мине на на две три места все още имаше преспи. 

    След около 2км. вървене видяхме една отбивка на пътя и там имаше табелка за манастира. Добре че беше тя за да сме сигурни, че вървим в правилната посока. 

     През по-голямата част от пътя жп. линия вървеше край него. Виждаше се че се използва, но влак не мина покрай нас. След проучване разбрах, че от там минава само товарен влак два пъти седмично.

    

     След около час вървене се показа тази гледка, част от манастира. Отначало помислихме че е някакъв комплекс, къщи или нещо подобно. 

      По пътя се наблюдаваха и интересни животински видове и следи от други. Нямаше как да не снимам гнездото оплетено в клоните на крайпътно дърво.

     Нито   може  да  се  пропусне   препичащото се  на  пролетното  слънце гущерче,  на което  с минаването си нарушихме спокойствието.

     В най-ниската част видяхме тази ръждясала табела, някога там е имало спирка и е кипял живот...

+

        От спирката се появи и гледката към скалната църква. Величествено вкопана в отвесните скали.  

      Първите сведения за съществуването на манастира датират от IV век. Тогава мястото, на което е разположена скалната църква, е било използвано от неизвестен християнски владетел и велможите му, като скривалище от византийските войски.

        В началото на  XXв. Разбоишкият манастир запустява и чак през 1947г.  в него се заселват три монахини.Те заварват стопанските постройки почти разрушени, а безценните стенописи в скалната  църква - напълно унищожени.    С течение   на  времето монахините,  с  помощта  на живеещите   в  околните  села  хора,   успяват  да  възстановят  манастира  и  да  реконструират скалната църква. 

     В една ниша в скалите е поставена икона и паничка, в която да се оставят само стотинки, но когато отидохме в нея имаше само малко жълти листа.

        Според   манастирско   предание     Разбоишкият манастир бил разрушаван три  пъти, а при последното нападение монасите били изклани, а манастира плячкосан и ограбен. Там неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски.

     Към скалната църква се отива по малко мостче, което изненадващо все още е в добро състояние, липсва само една малка част от парапета. 

      През 2007г. умира и последната монахиня Зиновия и за манастира започват да се грижат жителите на околните села.    Тя е погребана на единствената  равна част  пред скалната църква. 

       Личеше си че някога е поддържано доста добре, пътека дори и че беше непочистена имаше парапет, който много ни помогна в тези условия. Снега беше замръзнал и се хлъзгаше доста, а денивелацията не е малка.

      За жалост нито в манастира нито в църквата имаше някой. Из интернет пише, че е имало свещеник, който в момента е в болница. 

      Църквата "надзирава" манастира. Гледката от там е невероятна. Цялата околност отваря душата на човек, тишината и спокойствието допринасят за смирението, което е и цел на светата обител.

       Около манастира криволичи река Нишава. Мястото е идеално за палатково лагеруване. Има равни поляни и места където човек може да избяга от ежедневието за ден два , и всичко това е само на час път от София. Определено си заслужава да бъде посетено.