Велопоход Босилеград - Кюстендил, в търсене на българските корени и още нещо

   В скучната сива ежедневна обстановка, мечтите ми винаги витаят и се молят да станат реалност. За мое голямо щастие, съм толкова упорит, че рядко остава неизпълнена мечта. Има само един проблем, след всяка изпълнена мечта се заражда нова и то все по динамична, по екстремна и все по интересна.

    Така се зароди и тази идея, с колело по чуждите страни. Сърбия? Тя не е толкова чужда, но все пак е добро начало. Месец преди голямото изпитание Ел Камино в разширен вариант, над 2000 км с колело из три държави, много история, хора, ситуации и още повече неизвестни.

    Идеята беше Кюстендил - Босилеград около 100 км. Благодарение на добрите приятели маршрута беше подбран перфектно. Почти равнинен,  симпатични завои, водещи към ГКПП Олтоманци и от там до Босилеград.

     Тръгването беше след едно много приятно кафе "Kopi Luwak", което се получава от изпражненията на животното Цибет (любимата му храна са кафените зърна), експертите сочат това кафе за най-скъпото кафе в света. Една от причините е годишния му добив, едва около 200кг. Но нека се върнем на балканите и да се насочим към нещо традиционно, а не Индонезийско кафе. Та нашата скромна групичка от 6 колоездачи стегна костюмчета, колела и започнахме натискането на педалите към Босилеград. Щом става дума за Сърбия, всеки се сеща за сръбска скара и с право.

         Излязохме от Кюстендил, първото село след това беше Копиловци. По целия път селата бяха с много изоставени къща, но в къщите където имаше хората кипеше усилена работа. Дворчетата бяха изпипани до последния детайл, черешовите градини бяха навсякъде. Заместител на липите по тротоарите в градовете, по селцата масово беше залесено с череши. Перфектно беше човек когато спре за почивка, да може да се подкрепи. 

       Следващото село беше Шишковци. Двете села бяха свързани от един много приятен прав участък на пътя с невероятна видимост към околната природа, още там нашия поход загатваше за едно много приятно изживяване, изпълнено с много живопис.

        

Другите села през които минахме бяха Драговищица, Горановци, Долно Уйнои няколко малки махали. Наближавайки границата, за жалост нещата ставаха по-трагични.... Къщите бяха масово изоставени, порутени, атмосферата беше призрачно, но някак си разцвета на пролетта придаваше  на мястото някакъв особен магнетизъм. 

          На около два часа от Кюстендил стигнахме ГКПП Олтоманци. Граничен пункт с размете на сламена колибка, но си личеше че сме Европейка държава, беше доста чисто и подредено. Минахме там без никакви проблеми, посмяхме се малко с митничарите и се насочихме към Сръбската част. Точно на граничния камък, трябваше да се спре да се направи фотосесия, все пак това за по-голяма част от нас беше първото пресичане на държавната граница с колело.

   Сръбския пункт беше като в социализма, въпреки това някак много симпатичен. Взеха ни личните карти за проверка и докато единия митничар проверяваше другия ни оглеждаше колелата и питаше кое е най-скъпото и ги гледаше. Минахме без никакъв проблем. От влизането в Сърбия асфалта стана по гладък, доста по приятно за каране. Разстоянието до Босилеград от там беше около 12 км. Нищо работа за хора планинари и изминали вече около 35км. 

       Първото село в сръбско беше Рибарци. По нищо не различаващо се от българските села преди границата. Тогава човек си задава въпроса каква е разликата между сърби и българи като може да се разбираме. В тази част имаше повече български коли отколкото сръбски. Млекоминци и Рачилевци бяха последните две села преди Босилеград, като с края на Рачиловци идваше началото на Босилеград, бяха свързани. 

        Първото нещо след пристигането ни в беше да отидем до паметника на Васил Левски в центъра на града. Босилеград по нищо не се различаваше от селата преди това  освен по малко по-оживените улици. След като се докоснахме до българския белег там, потопихме се в духа на времето дойде време време да се върне в реалността.

       Един съвет за всички които искат да посетят Босилеград, неделя почти нищо не работи. Бяхме огладнели от пътя и намерихме едно капанче до река Драговищица. Поръчахме килограм кебпченца, тях ни препоръчаха ( е определено не съжалявахме ), който пиеше взеха по бира, кафе, хлебче. 

Накрая дойде сервитьора-продавач с калкулатора, седна на масата при нас и започна да смята, изкара сумата в денари. Платихме половината в денари, а другата половина в български левове. Едно момче малко преди това разбра че сме българи и искаше да му дадем малко левове. Там и двете валути са в обръщение.

    След приятното хапване получихме подарък, дъжд! Е въпреки че звучи зле в деиствителност  помогна доста. Аз дадох малко повече газ и стигнах от Босилеград до ГКПП то за 30 мин в дъжда. Там почаках останалата част от групата около 15м. 

Този път единия от митничарите даже покара едно от колелата. Вече събраната група тръгнахме заедно. Все още росеше леко, но за щастие намаляваше. Няколко километра след границата облаците останаха в историята и се показа приятеля ни слънчо. Гледката на връщане беше същата, но все по живописна. До пристигнато ни в Кюстендил вече бяхме изсъхнали. Последните няколко километра на всички ни дойдоха малки тежки, не толкова от въртенето на педалите, колкото от седалката което беше направила доста натъртвания почти на всички на седалищните части.

        Така за няколко часа, направихме една прекрасна разходка, която ще остане в нашите сърца, като първото излизане с колела извън България и същевременно душевно чувстваш  се вкъщи. За няколко часа се докоснахме до красотата на природата, добрите приятели, смях по време на пътя, гостоприемството на сърбите и вкусната храна. Колкото и физически трудно да е, душевната почивка няма аналог!

 

 


















Информация за пътуването от Босилеград до Кюстендил може да намерите на този линк: http://www.sports-tracker.com/#/workout/ViktorYanulov/d1dlm5ui3l0ocqia

Тук са дадени малко повече данни, както и повече снимки с местата на които са снимани.