Из Сръбско - Погановски манастир "Св. Йоан Богослов"

      Искаше ми се да кажа, събота късен следобед, но беше събота преди обед. Така започна малката разходка наблизо край София. Както има една приказка, успял човек е този който петък вечер като излезе на бар, си взема задграничния паспорт. 

       Близо край София, решихме към Погановски манастир "Св. Йоан Богослов" датиращ от ХIV век, намиращ се на около час път, сгушен в полите на планината по поречието на река Ерма  

    От другата страна на реката е разположена култова "кръчма", поне така казват всички. Вчера беше затворена, така че не можахме да разберем така ли е или не.

    Това е гледката от паркинга, истината е че до Погановския манастир ходят повече българи отколкото сърби и тази неделя беше така. Когато пристигнахме, бяхме единствените, час по късно имаше над десет български коли и само една сръбска.

    Пътя до манастира е много живописен, почти през цялото време, след разклона от главния път се вие покрай река Ерма. На няколко места има издълбани в скалата тунели и много надвиснали отвесни скали, пътя наподобява на пътя из Триградското ждрело.

    След паркирането на колите се минава по това симпатично мостче от другата страна на реката, за да може да се потопи в атмосферата на манастира.

    Полянката пред и покрай него е перфектна за пикник, но определено за малко по пролетно време.

    Манастира е доста малък, но доста добре поддържан и някак си има запазена атмосфера.

 

    Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафиги със св.ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом. Предполага се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.

    Това беше сладката манастирска котка, която позира без да се притеснява от фотоапарата.

    Един много симпатичен и приказлив монах се появи за да ни обяснява за манастира, да си вземем свещи и т.н. Интересуваше се постоянно има ли църкви много в България, коя е най-старата църква в София...

    Интересното беше че разпитваше и за Варна, като разбра че съм от там и много се зарадва, пита за манастир край Варна, а като му обяснихме за Аладжа манастир, даже поиска да си запише. От доста време в манастир не бях чувал някой да се интересува така за случващото се на другите духовни места.

    Малко над манастира има направени пейка, да може човек да постои, да се полюбува на гледката, да отмори и какво ли още не. Колегите фотографи, също дебнат от какви ли не места, за да заснемат красотата на природата и сътвореният от дедите ни манастир.

     Хубаво е да има повече запазени места като тези, където не се усеща присъствието на глобализацията, хубаво е да си на място където времето е застинало, да се отърси човек от ежедневието, суетата и цялото натоварващо сиво ежедневие.